Фехтовката е позната на хората от най-древни времена. През различните епохи на своето развитие тя се е използвала най-вече като бойно оръжие. Не са малко дуелите, при които от прободната рана на шпагата са загивали стотици хора. През Средновековието всеки младеж от по-знатните родове е владеел до съвършенство бойното изкуство с шпага. Днес рицари няма, “мускетарите” се състезават на мирната бяла пътека.



В България фехтовката става известна след Освобождението от османско иго. Развива се от 1926 г. главно във Военното училище. В състезания участват предимно офицери. През 1931 г. Българският олимпийски комитет организира първата комплексна Балканиада в София. Фехтовката е един от шестте спорта, включени в програмата и. От 1950 г. се поставя началото на организирани републикански състезания за мъже и жени. Същата година България е приета за член на Международната федерация по фехтовка.



Днес в 18 центъра в различни градове из страната над 40 специалисти обучават младежи и девойки в изкуството на мускетарите.

Успехите на българската фехтовка са свързани с имената на Димитър Василев – шпага, Асен Лекарски, братята-близнаци Васил и Христо Етрополски – сабльори и др. Най-добри резултати до сега са постигнати от сабльорите. През 1983 г. Васил Етрополски е световен шампион и носител на Световната купа. Този си успех той повтаря още два пъти. Христо Етрополски е бил трети на световно първенство – индивидуално, и втори с отбора – 1985 и 1987 г. През последните 10 години, оръжието шпага измества сабята и става най-успешното оръжие. Състезатели - мъже и жени се класират във финалите на европейски и световни първенства.

Състезанията се водят съобразно изискванията на международния Правилник по фехтовка. Общо правило за всички оръжия е спазването на изискванията за сигурност и безопасност на състезателите, както и за ред, дисциплина, коректност и спортна чест.

Дружеството за физическа култура и спорт “Люлин” първо в страната се отзовава на апела на Българската федерация по фехтовка за развитието на дисциплината шпага сред жените, след като тя влиза официално в семейството на фехтовката през 1986 г. Първоначално майсторът на спорта Георги Стоянов започва с голямо желание на обществени начала с група момичета. Интересът е неочаквано голям и се налага назначаването на щатни треньори – м.с. Ивайло Гаврилов и Елена Георгиева. За кратък период от време момичетата стават много и се сформират всички възрастови групи. Оформят се отбори и само след година на Първия републикански турнир в гр. Шумен през 1987 г. представителката на Люлинци Габриела Стоянова е първа. През състезателната 1987/1988 г. отборът участва във всичкивътрешни състезания и в три международни турнира. Трупа се опит и започват победите. Боряна Кръстева става шампионка на страната за 1988 г. в групата на момичетата до 20-годишна възраст. Румяна Йосифова е носителка на Купа “България” в същата група и шампионка на младша възраст. След нея са съотборничките и Росина Стоянова и София Димитрова.

Първите стъпки на международната бяла пътека са обнадеждаващи. На турнирите в Полша, Германия и бившия Съвестки съюз отборът е сред най-добрите. В Естония момичетата на “Люлин” отстъпват само на представителките на домакините.

През 1992 г. треньорът Георги Стоянов с голяма част от момичетата се отделят и основават фехтовален клуб “Алфа В” с председател г-н Воин Войнов. Това е първият професионален клуб по фехтовка в страната.

През 1995 г. клубът се преименува във ФЕХТОВАЛЕН КЛУБ “ВИТОША”. Това е единственият клуб в България, който развива женския профил на шпагата във всички възрастови групи.